Ot internet
Алхимията е науката, която в днешно време най-често предизвиква в съзнанието на човека, който е чул за нея, представа за белобради старци с островърхи шапки. Или поне в повечето случаи. Малко са хората, които всъщност са наясно, че в древността алхимията се е изучавала по същия начин, по който в днешно време изучаваме химията и физиката. И точно алхимията дава начален тласък на медицината, на съвремената химия и до някъде на физиката. Макар целта на повечето алхимици да е била да превърнат металите в злато, те са се занимавали с проучвания за това как различните вещества и растения могат да бъдат използвани във всекидневието на древния човек- кои компоненти да смесят, за да получат отвара, която да загрява тялото или наранено място, как езин бижутер да позлати обикновен метал и да направи по-евтино биьу, което да е по джоба и на хората от по-ниските прослоики....

Малко известен факт е, че велики личности като Исак Нютон също са били едни от тази, които са преследвали легендата, която е като Свещен Граал за всеки себеуважаващ се алхимик....а имено философският камък.

Не са много предметите, чиято загадъчност и легендарност продължава да вълнува авантюристичния дух на поколения хора (примерно Свещеният Граал на крал Артур или мечът Екскалибур...), но философският камък се справя с тази трудна задача със завиден успех.

Философският камък само по себе си не съществува според легендите, а трябва да бъде създаден. Дори не е ясно дали в действителност представлява камък или друго вещество. Според преданията той е способен да превърне всичко в чисто злато, а с негова помощ е можело да бъде създаен елексир на живота, който да потдържа притежателят на камъка жив в продължение на векове, а може би дори хилядолвтия. Още от зората на времето това е била мечтата на хората-да могат да измамят смъртта и да надживеят всичко около себе си. И точно заради тази жажда за живот, хиляди и хиляди хора прекарвали живота си в опити да използват различни химични формули, за да създадът камъка. На 17 февруари 1382г. тази мечта става реалност, когато френският алхимик Никола Фламел успява да създаде философският камък в лабораторията си с помощта на легендарна книга, за която ще прочетете малко по-късно.

Самият Никола Фламел е роден във Франция през 1330г в малко френско градче на име Понтоаз. По това време алхимията е била в разцвета на развитието си и се е изучавала и прилагала из цяла Европа и дори в някои части на Азия. Първоначално Никола не се занимавал с алхимия, а отдал ранните години на живота си на това да изучи до съвършенство френски и латински език, получил много добро образование за времето си и става професионален преписвач на книги, нотариус и дори книгиотърговец.Именно книга променя живота му, когато един ден непознат човек му продава позлатена книга,извънредно стара и голяма,само срещу два флорина (парична единица),нито хартиена,нито пергаментова, каквито са останалите книги, а от съвсем тънка дървесна кора. Корицата била от бакър, много изящна и гравирана със странни изображения. Не отнело много време на Никола, за да осъзнае, че това е изключително ценен алхимичен труд на неизвестен автор. Тази книга съдържала тайната на философският камък. Единствено алхимик, достатъчно умен и способен, би могло да разгадае тази тайна и да създаде това, което хилядолетия наред е било за стотици хиляди заветна мечта.

Както много други книги на алхимична тема, и тази била написана в по-голямата си част на тайнствен език, неразбираем за обикновения човек, но символични илюстрации, изрисувани по страниците на книгата били тези, които предизвикали интереса на Никола. Той ги прерисувал и ги показал на приятелите си, запознати добре с алхимията, с надеждата да ги разгадае, но никой не успял да разкодира смисъла на загадъчните изображения.


“Писанието беше грижливо подвързано с една отвратителна кожа, украсена с релефни букви и с някакви странни рисунки… Изпитах чувството, че не бих могъл да разгадая словата, които бяха писани на език, различен от гръцки и латински, които аз владеех… Колкото до текстовете, вътре в книгата, писмената ми се сториха гравирани като с метално острие върху дървесна кора.“
Никола Фламел за загадъчната книга.


На първата страница, със златни букви, било написано:

“От Абрахам Евреинът – жрец, принц, левит (еврейски свещенослужител), астролог и философ – до еврейския народ, разпръснат из цяла Франция, по волята Божия, поради Божия гняв. Народе, желанието ми е да преуспееш, пожелавам ти благоденствие…”


След това посвещение, следвали купища проклатия по адрес на тези, които дръзнели да се опитат да разчетат книгата, ако не са посветени в книжовния занаят. Известно време Никола посвещава времето си на това да изучава тези части от тайнствената книга, които разбирал, но трудът му не бил увенчан с успех. Затова потърсил учител, който бил склонен да го изучи на алхимичния занаят. С тази цел Никола заминава за Испания, където среща еврейският лекарят и ученият Канчес. Никола му показва копието на рисунките и на таинствените обяснения към тях, което е донесъл със себе си, а реакцията на Канчес била повече от обещаваща. В изображенията той разпознал част от древен ръкопис, който смятал за изубен за човечеството. Двамата потеглят за Франция заедно, решени да изследват книгата и да разгадаят тайните й, но, щом достигнали Орлеан, Канчес е покусен от неизвестна болест и умира. За щастие Канчес успява да научи Никола на достатъчно алхимия, за да може тайната на книгата да бъде разбулена.

Никола Фламел и съпругата му- Пернел Фламел, успяват да създадат прототип на камъка и превръщат на три пъти живак в почти същото количество злато. Парите от това злато използвали, за да основат и издържат 14 болници и да построят паметници и храмове. До края на живота си Никола и Пернел живеят спокойно и скромно.Никола умира на 22 март 1417г. Годините преди това Никола посветил на писане на алхимични трудове. Но не смъртта му става причина да се смята, че Никола е открил тайната не само на това как да превръща обикновените метали в злато, а и на елексира на живота, а това, което следва след нея.

Няколко дни след погребението на Никола, къщата му бива разбивана от разбойници, които търсят камъка и злато, но не откриват нищо. Следващото нещо, което предприемат слага начало на легендата за никола Фламел: решени да намерят богатство, разбойниците оскверняват гроба на Никола и отварят ковчега му, за да....го намерят празен. И до ден днешен тялото на Никола Фламел, както и това на Пернел Фламел не са били намерени, а през вековете има не един човек, който е твърдял, че ги е видял живи и недокоснати от времето.

Това е легендата за една реално съществувала личност и митът за една мечта, преследвала стотици поколения хора, жадни да открият тайната на безсмъртието. Но дали философският камък наистина е съществувал, или е просто една измислица, родена да залъгва алчните сърца, ламтящи за дълголетие?