Предадох ли те?   Предадох ли те? Кой ще каже грях ли е да искаш да се махнеш от пустинята? Защо на мен приписа суетата си и трябваше ли да нагазиш в тинята? Предадох те? Така ли? Боже...Грях ли е, да разбереш, че си безсилен извън себе си? Да видиш как пилеят любовта ти, и отесняват старите ти релси? Когато ме виниш за оня, другия, бъди по-честен, (не е много сложно) : не бяха важни някакви заслуги, а че любов такава е възможна!  Елеонора Княжева в 10:02   Фенер   Когато ме изхвърляха през борда, аз виждах, че очите им са вързани. Надеждата ми беше само в хората не заменили разума с прибързване. Учудих се – как малко бяха будните, които се застъпиха за пламъка. И колко много равнодушно-мудните зяпачи, как по мен се хвърлят камъни. Ядосах се. И пламнах, като факла. На бунт се вдигнах срещу произвола. Удобните на дявола пентакли кротуваха, обърнати надолу. И хвърлиха ме. Право във морето. Присъдата ми бе, че съм излишна. Че неудобно ярко някак светя на кораба, където „няма скришно”. Остана пламъчето тихо да догаря... Но, писано било да стане друго. Намериха ме някакви рибари, и ме прибраха. Нощем с тях се будя. Все още светя ярко и по царски - около мен прогонвам тъмнината. И кораб ми е лодката рибарска, с насядали край мрежите приятели. Елеонора Княжева в 10:40 Променям се...   Променям се... Сърцето ми порасна. Дали ще ме познаеш и кога? Душата ми остана ли прекрасна? Стоманен дъжд отгоре й валя. Надянах й най-тежките доспехи, със броня да я пазя от врага. Научих я, (на теб дължа успеха), на огън да издържа и вода. На думите, с които я насече, с които я разстреля и кълна. Научих я от раните си вечер отровата да вади през деня. Научих я... На много я научих. На толкова, че вече не боли. Остана бронята. За всеки случай. Срещу отровните във гръб стрели. Елеонора Княжева в 23:59   Птица   Ако в дома ми заживее птица, тя няма да е шарен папагал, и не канарче или гълъбица, а гарван, отдалече долетял. Решил покой и сигурност да търси на тихия прозоречен перваз, крилата уморени да разтърси, като дете надничайки у нас. Ще чакам да долита за трохички приятелчето с черните крила. Ще гледат умно черните очички с доверие на моето „Ела!” Ако в дома ми заживее птица, тя няма да е шарен папагал, и не канарче или гълъбица, а гарван, при приятел долетял.  Елеонора Княжева в 10:08   Спокойствие ли търсиш? За кога? Не съм от тия – тихи и заспали. С привидна кротост ще те заблудя, но чергата ти мога да запаля. Подвеждат тез усмихнати очи и мислиш, че познаваш ми типажа. Аз друга съм, макар да не личи. Когато си готов, ще ти покажа. Когато във сърцето ти пожар се разгори, като на Ада в пещите, моли се дявол да ти е другар, защото си залюбил вещица.  Елеонора Княжева в    Днес не чувам какво ми говорят. Куп цигари изпуших без нужда. Уж не бях суеверна, доскоро... Теб сънувах. В обятия чужди. И в кръга омагьосан съм вече на съмнения, като земята стари. Как, като си толкова далече, да разгадая знак за изневяра? Предчувствия неясни ме връхлитат и твърда почва търся да намеря. Но как краката да не се оплитат от труса на разклатено доверие?       Понякога не знам...   Понякога не знам какъв е Бог, дали изобщо още го е грижа. Или, приседнал край пенлив поток, лениво срещу слънцето си мижа. И пет пари не дава, че светът без вещата намеса се разпада. И на греховен черен кръстопът подготвя сам последната си клада. Дали не е прозрял във миг един, (това ми е кошмар натрапчив), че е пожертвал свидния си син за някаква псевдочовешка паплач. И затова да не помръдва пръст за нашите души презрени, че нагло с него мерим ръст, а сме съвсем обикновени...  Елеонора Княжева

стихове!Богата душевност,уникални изживявания!Голям талант!За съжаление,за пръв път чувам и съм развълнувана и очарована!Благодаря Мари!
Хубав ден и позитивни емоции Ви пожелавам!

Дааааа,много добра поетеса.Много правилен изказ има.
Усмивки